Пандемията от COVID-19 промени много неща в бизнеса, но най-вече тества степента на адаптивност на почти всички индустрии в световен мащаб. Чарлз Дарвин беше казал - не оцеляват нито най-силните, нито най-големите, а тези, които се адаптират най-бързо. Именно поради тази причина много фирми принудително излязоха извън зоната си на комфорт с цел запазване на бизнеса си, като направиха редица промени – промяна на цени, промяна на бизнес модел, съкращаване на персонал, замразяване на бюджетите за реклама и други все логични на пръв поглед неща. Повечето компании осъзнаха, че тази пандемия ще бъде с неопределен срок, а интеракцията с клиентите е изключително ограничена, то масово стартираха дълго отлаганата стъпка към дигитализацията.

Може би няма човек в рекламните среди, а и не само, който да не е чувал тази известна реплика. Тя олицетворява до някаква степен позитивната нагласа на брандове, рекламисти, ПР-и, хора от бизнеса, а и не само, които вярват, че без значение от конкретното рекламно действие, което се осъществява, дори и то да е неправилно или лошо, неговия ефект винаги е положителен. Тезата се крепи на това, че без значение дали конкретната активност е релевантна или не, то и в двата случая се говори за бранда. Според поддръжниците на тази теория това е основния измерител на успех за тази комуникация.

Живеем във все по-странни времена, след пандемията от корона вирус. Това промени цели индустрии, промени поведението на брандовете и потребителските нагласи. Освен, че трябва да сме бързо адаптивни, то трябва обаче да разбираме добре пазара и да се нагодим спрямо него. Ето какви промени настъпиха:

Живеем във все по-странни времена, след пандемията от корона вирус. Това промени цели индустрии, промени поведението на брандовете и потребителските нагласи. Освен, че трябва да сме бързо адаптивни, то трябва обаче да разбираме добре пазара и да се нагодим спрямо него. Ето какви промени настъпиха:

Към днешна дата над 3 милиарда човека използват социални мрежи. И защо да не използваме социалните мрежи? Те ни дават много добро обещание - дава ни гласност за изразяване и ни предоставя възможност за споделена двустранна комуникация. Но нещата всъщност не стоят точно така.Едното обещание е изпълнено - всички ние, отделни личности и бизнес единици, имаме глас и аудитория, която ни слуша, но всъщност не ни чува. Тъжната реалност в момента е, че всеки е жаден за внимание, но не желае да отдава такова.